Нервно бъркам кафето с лъжичка
И те гледам с тъжни очи.
Ти тръгваш, аз оставам самичка,
а кафето горчи ли, горчи.
Нямаш сили от мен да си тръгнеш
И прошепваш: - Ще остана при теб до зори!
Аз се смея, но вече през сълзи
И ти казвам: - Добре, остани!
Нервен смях, сълзи, кафета.
Аз мълча, свела очи.
Но защо лъжеш и двете?
Май излъганият си ти! ...