И мрачен е отново,
деня без теб,
и всичко е тъй сурово,
когато ти не си до мен
и аз до теб.
Но с теб,
това едва ли е така.
Сигурно доволен си ти, че
накара сърцето мое да кърви,
и ето от очи, дълбоки като бездна,
давещи се в безкраен океан,
пълен със тъгата и самотата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up