Dec 26, 2019, 8:51 PM  

Страж 

  Poetry » Strict forms
1287 1 6

А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.  
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…

 

Бе страж. С широките си плещи
закътал е безбройни срещи,
опазил толкова целувки
от дъжд и кал, от кич и лустро.

 

Но всяка младост си отива,
лудешкия си чар отвежда.
И вехнат трепети и нежност 
в сезоните, до болка сиви.

 

Чадърът, сам и цял в ръжда, 
си спомня още за дъжда.


 

© Миглена Миткова All rights reserved.

  1256 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??