Горд съм именно с теб, че те познавам,
ти си толкова добронамерено момиче,
аз никога не съм се гордял със себе си – признавам,
но те открих, поливах те като кокиче.
А ти бе толкова ранима, плаха, неуверена,
не повярвах отначало, къде се губи твойто самочувствие,
не беше трудно, само няколко насоки и ти се превърна в толкова самоуверена,
че ме учудваш всеки ден със нови и прекрасни стихове.
Всеки ден се радвам, че ти си преродена,
като разцъфнало дърво във розова премяна,
прекрасна си във тая рокля на цветчета и вървиш
към твоята съдба във приказка засмяна.
Горд съм именно с теб, че те познавам,
караш ме да се усмихвам постоянно,
ще те чакам нощем да ме стоплиш с стихове,
влизай без да чукаш, вратата на душата ми е винаги отворена за теб...
© Борислав тодоров All rights reserved.