Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...
Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда...
Очи слепи за всичко, но краката ми мисълта повежда...
От лъчите с лъжи, по краищата остри украсени...
И поля от мечти, безмилостно с коса окосени...
Спокойствие привидно, а всъщност близо съм до лудост...
Нищо красиво няма, сърцето ми отдавна забравило е що е хубост...
Жива съм, а всъщност без мечти, на произвола оставена...
Моля се, но вътрешно знам, че отдавна съм забравена... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up