/на сина ми Ивелин/
Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините.
Душата си превърна на платно,
в което сам рисуваш си картини
с окраски цветни, слели във едно
сегашното със бъдеще светлинно.
Защото утре, знам, пренадлежи
на теб и всички будни, млади хора,
надраснали дребнавост, що пълзи, ...