Горе съм.

С изтрита мисъл за назад

плъзгам поглед надолу

по вертикала на стръмен водопад

блъскащ се в река от алкохол

попита в смачкани листа.

Ножове и бръсначи плават по повърхността

и гладят хартията със затъпени остриета.

Вали дъжд от букви

пробити от заострени моливи.

В развалени мелодии

звучат скъсани струни,

миещи се в падащите води.

Всичкия този шум

не го побира моят ум.

В гневно опиянение

на път към самоунищожение

пристъпвам напред.

Падам надолу.

Гледам нагоре.

И...

Пак съм горе.

Пак гледам долу.