Представи си, че си свещ.
И догаряш от душа из църква.
Представи си, че си дъх горещ.
В пеперуди нежно пърхащ.
Представи си, че си тлен.
А от зов шепти момиче.
И да мреш за този плен.
Като в теб с любов се врича...
© Васил Борисов All rights reserved.