След деня розовеят пожари
и кълнят пожълтели треви.
Над прозореца, в бяло догарящ,
тежка медена пита виси...
Вдън очите пресъхват сълзите,
но остава гореща следа,
по която да тръгна през дните
пак добър към дома... към дома!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up