Горещи следи.

Притихнала и топла бе нощта.

Някак странно оцветена във лилаво.

В лицето нейно вглежда се луна.

Тръпнещо лежи  нежното и тяло.

Искрица на отронена сълза

трепна като спомен от изгубена надежда.

Устни, нежно трепнещи в страстта,

нещо шепнеха в копнежа.

Тя молеше нощта в болка да не я отвежда.

На слънчевото утро да се предаде.

Тя обеща живота си отново да подрежда.

Отново да обича с лекотата на дете.

Притихнала и звездна бе нощта.

Сълзата падаща остави гореща следа.

Тя се молеше, но уви, колко силно боли.

От разбити  на парчета мечти.

И потекоха още сълзи.

Още много парещи такива следи...