Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...
Оставен съм в далечната чужбина,
със чужди хора и със чужд език!
Добре, че съм с най-здравата гърбина
и съм със волята на фанатик!
Сега тук жегата е намаляла...
И слънцето иранско не гори.
Носталгията е във мене спряла
и се опитва да ме умори... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up