Повикай ме след страшната си буря...
ще дойда в миг живот да ти даря...
защото аз съм в тебе влюбен,
нали съдбата ми това избра.
Поискай ме с вълшебните си думи...
и ще видиш в себе си букет цветя...
в ухайната им пролет ще ме чуеш,
в слънцето танцуващо във тях.
Сънувай ме и няма да се съмне...
ще ти дам тъй нужните крила...
и от твоя сън не ще си тръгна,
за да знаеш, че горя за теб. Горя!