ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била,
в миг гората тихичко изохка, в храста изтопурка таралеж,
стелна листопадът кротка охра – и Луната пална тиха свещ,
нито бухал чухна, ни щурчета скръцнаха в дъбравите с цветя –
Господ и след мене ще ошета! – някой ден, когато отлетя.
Черна багреница ми донесе мракът – и във нея ме обви.
Кой бях аз във тази блага есен? Мъж, поел през жълтите треви.
23 септемврий 2023 г. ...