Господ ми го причини!!
Поглеждам на земята, а там роза сам-самичка,
сред цялата пустош само едничка,
сълзи рони и вика с цял дъх,
покрита с бодли остри, заляти с кръв.
Толкова съм красива: каза тя!
А Господ май ми завидя
и покри ме с тези зли бодли,
а сега хората ми се радват само с очи.
Никой не иска да ме носи във ръка,
слагат ме във ваза, при други обикновени цветя!
Нима заслужавам отношение подобно, ...