Сънуваш я до тебе, цяла,
но сивото рисува самота.
Единственият дом е празен
и бяло е от тишина.
Снежинки от безпътица се лутат
и стъпките заглъхват към безкрая.
Там себе си намираш - нужен
снегът не спира,
но пак за пролет си мечтаеш.
Сънуваш белите кокичета,
сънуваш закачливи теменужки,
сънуваш болка и обичане, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up