Косите си руси ти пускаш за грях,

усмивката ти влага сигурност грешна,

косите ти мамят, пленяваш с тях,

с теб щом съм ще страдам аз безутешно.

Очите си сини разтваряш за мен,

за грях ги разтваряш, за грях ги разтваряш,

за мъж си протягаш ръце всеки ден,

лъжливите думи на всички повтаряш.

Каква си зная ти господарка на греха,

какъв съм аз зная в теб лудо влюбен,

още зная че пленник съм на страха,

от парти се връщаш когато се будя.

Каква обикнах аз господарка на греха,

мнително се питам това ли сте жените,

но грешница голяма като ти спре дъха

със смес запалима ще си посипеш дните.

Греха с друг раздаваш ти с лекота,

целият град е от твоя грях опарен,

греха ще извършиш в леглото в нощта,

аз чакам те, тъжно запалвам цигара.

На греха господарка си тъй силна ти,

мирисът му господства върху ръцете,

грехът от тичане ще се запъхти,

ала господарка си ми на сърцето.

27.07.19