Jul 20, 2018, 3:18 AM

Господи, благодаря ти 

  Poetry » Civilian
437 0 3
Момче решѝ върха да покорява сам.
То беше устремено, ала липсваха нозе,
с които да прекрачи Шипка там.
Затуй пък силните тренирани ръце,
изкачваха нагоре стъпалата длан по длан.
Това момче бе днешният герой.
Поспираха за поздрав много хора
и мислеха: „Дали ще мога с този бой,
красиво и величествено нещо аз да сторя?
Пък после нека всички викат:“Браво!““
Момчето със усмивка ги подмина.
Накрая там най-горе се изправи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлан Тонев All rights reserved.

Random works
: ??:??