ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира,
мамината песен „На-ни-на”,
дядовата пръстена лулица,
първата прегръдка на Жена,
литналата в юговете птица,
книжиците, дето ги четях
в светлинка на снопче от фенера,
и летях през фугите на Бах ...