Прие го с насмешка, едва ли не на шега.
Поканата за кафе ти се стори излишна,
но съгласи се да бъде поредния фарс.
А оказа се всъщност тази среща различна.
Той кротко разкри се от игла до конец,
бе някак си топъл и ведър и благ,
и сякаш носеше гордо невидим венец,
а в очите му дремеше тропически бряг.
Господинът от камък, но с нежните устни...
Ти така си помисли тогава на тръгване.
Ах, само да знаеше, че това изречение
оказа се пълно и вечно сбогуване! ...