Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди, вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.
Самотата прокрадна се из зад всички ъгли,
пропълзя между улици, сгради.
Изненада ме в гръб и попита: "И ти?",
после тъжно цигара запали.
Седнах точно пред нея и очи във очи
исках нещичко мило да кажа.
Самотата ме стрелна и простена: "Мълчи!"
В този миг се разплака паважа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up