Като лист обрулен от есента
преминава животът, почувстван едва,
заглъхват възторзи, надежди, мечти,
сякаш не са били в нашите дни.
Отнася ги бързеят на вечността
без да остави от нас и следа,
стърчат единствено каменни тела
с надпис, портрет и бледи слова:
"Дошли сме неканени, без ничий знак,
живели в хаоса на радост и грях,
не разбрали никога защо и как,
били сме само гости на този свят."