Туй нашто Роси

                                              Гости

                                     Ходи, дето ходи, пак дома се връща.

                                   ,,Най-ми е добре тук, във мойта къща!

                                     Да, ама енергия има тя за трима,

                                     работа захваща, щото идва зима.

                                     Тръгна към морето, като камериерка.,

                                     Тя е още млада, не е стара  лелка!

                                     Пъшка и се труди, чисти и подрежда,

                                     кинти да изкара тя е със надежда!

                                     Нокогато дойде златокоса есен,

                                     Роси се завръща, бодра и със песен.

                                     Тъкмо да полегне и подвие крак,

                                     гости на вратата ще почукат пак.

                                     Идват ненадейно отдалеч и близо.

                                     Хапват си пържоли и поливат с вино.

                                     А нощта преваля, съмва се дори,

                                     упоен, доволен всеки ще заспи.

                                     Росито, горката, сън не я застига.

                                     Става сутрин рано, баница да вие.

                                     И докато сладко още всички спят,

                                     тя се впуска здраво в тоя занаят.

                                     Сънени, в тавата вперили очички,

                                     баница с наслада  сладко хапват всички.

                                     То не беше баница,то не беше блюдо,

                                     Всеки сладко мляска пръхкавото чудо.

                                     Тя ги сътворява с пръчица вълшебна,

                                     те пък се облизват, пълнят си корема.

                                     Всичките роднини комплименти сипят

                                     и повторно всеки иска да му сипят.

                                     Росито е чудна майсторка от класа!

                                     Весели и сити, шепнат във захласа!

       13.10.2011 г.

          Ямбол