И тази нощ няма да съм сам.
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама,
останала си тъй и не разбрана...

Ще седнем пак двамата на маса,
ще ударим по едно, докато сколасаме
да си разкажем за днешното тегло,
може и по две – за туй което е било,
ще се преброим – друг жив ли е, къде е,
втренчени, мълчаливо ще попеем...

С прегръдка накрай ще се разделим
и сълзи, измили фалшив предишен грим.
А на утринта, с клетъчния си телефон,
пак ще пробвам бутон след бутон –
евентуално някоя клетка дали ще отговори
или за самотни нощи вратата да затворя...