Говоря тихо. И внушавам
илюзия за споделеност.
За близост чувство пресъздавам,
усещане за откровеност.
Говоря бавно. Не прибързвам.
С цитати чужди не жонглирам.
А мислите - потоци пъстри -
с тях вътрешно си опонирам.
Говоря кратко. Лаконично.
С обмислени, подбрани думи.
Наглед привидно иронично,
а късат се в сърцето струни. ...