Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса
и загледа със съдбата изотзад -
баналните истории
как крачат на кокили,
облекли си палтата от егоцентризъм.
Бетонният килим
задиша тежко под краката им
и горко проплака с есенен ръмеж.
Торба с кръв и кости, и туптящ копнеж,
подпряла мокра пейка,
гледа без да вижда
потока на живота
във вените на град отдавна мъртъв.
Гали главата й уличен фенер -
нежно, по майчински,
шепнещ лъжата,
глуха и сляпа -
‘дишай и всичко ще бъде наред’
© Доротея All rights reserved.
Поздравявам те.