О, мой вечен град на любовта,
хем си близо, а си тъй далече,
с теб, знай, по-различен е света,
зеницата ми те поглъща всяка вечер.
Твоите вълшебни светлини
се отразяват в мънички светулки,
водещи ме към ядрото ти свято,
изпъстрено с безбройни влюбени сърца.
Виж ме сега, идвам към теб,
следвам инстинкта за свобода,
по пътя хладен капят момини сълзи,
а дивата роза в съня си цъфти. ...