Dec 30, 2007, 3:08 PM

Градината България 

  Poetry » Civilian
842 0 7
Когато градинарят не си свърши работата,
цветятя увяхват, изникват бурени навред.
Само минувачите усещат каква е загубата.
Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.
Градината става сива и отблъсква със своя вид.
Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.
Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,
но без корени любовта им към земята ще умре.
Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.
Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.
Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.
Хората се спират. Към новия живот протягат ръце. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Random works
: ??:??