Jun 11, 2007, 7:36 PM

Градините на Ева_VI 

  Poetry
525 0 3
 

Това ли искаше да  ми кажеш с този поглед?



Невероятна  си,  загадъчна  и  крехка,

със  стройно тяло и  походка  лека.

Красивите  ти  устни  могат  да  ме  стоплят,

но  ти  не  чуваш  безгласния  ми  вопъл.


Вървя  до  теб  и  нежния  ти  глас

надвива  песен  на  църковните  камбани.

Аз ще  те  слушам  винаги  в захлас,

дори  ако  до  мен  бушуват урагани.


Душата  ми  е  в  твоите  ръце,

ти ще започнеш някой ден да я разбираш.

Сега  те  моля  само  за  едно -

върви  до  мен  и  никога  не  спирай.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??