Беше ден като всички и слънцето тихо изгря.
После с гръм онемяло, небето от сън се разбуди.
Беше ден за молитва. Нужни бяха две капки вода
да замесят узрялото време на хлебни самуни.
Но животът е сложен. Земята е зейнала паст.
Няма капка вода... Как е суха небесната пазва!
Тъпан нейде простенва и тътне гръмовно, без глас.
Няма дъжд. Все не иде. И жега пълзи на талази.
А последният взор е отправен към Бог за добро.
Той присяда молитвено в жадните погледи, спрели.
Но под тежкия изгрев е луднало диво хоро
от разплетени ризи и дрипави бели къдели. ...