Вечер над Хаджи Димитър,
ох, какви аромати, ох, какви пикантни истории,
аз бях никаквец, и все пак водех разговори и дишах, нали?!
Нали обличах дрехи всяка сутрин, нали нещо ядях,
нали излизах, дори без ме гледат, обичах нещо си там,
ама нали бях жив, нали бях като въглен под огъня,
май не ме чуваха, те не чуват, друг ако не се оплаче,
и после кимат, а аз не кимах, ама бях жив, как ли?
Вечер над Хаджи Димитър, липата дори падна,
но за мен си е пак там, и пак си говорим...