Смог и пушек по измореното чело се стилат,
прашните обувки някой е наплюл във търпаната,
догаря фас от недопушена цигара,
захвърлена небрежно в бързина...
Каскета бута настрани и продължава,
пресича тревожно на светофар червен,
пропищява сирена на линейка в далечината,
отнасяща болка чужда в този кошер отчужден.
Вглъбен във казуси с изкуствена хармония,
създал проекции на предметно съвършенство,
пробива болен път към тривиални цели,
градът препълнен с мисли опустели... ...