В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.
За тях, на камъка писмо
не пише летописец.
Дали живели са в добро –
следата им личи си?
И аз на птичия език,
научих се да сричам.
Простих ти всеки хубав миг!
Прости, че те обичам! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворението е посветено на един археолог и писател, който обичам и ценя до безкрайност и изпитвам респект от житейския му път и дейност. Стихотворението е осмото, което споделям в otkrovenia.com и което за първи път беше публикувано на 26.02.2017 г. , 12,50 ч. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo", беше ден за прошка... Оставете следа от обич! Поздрави!