Dec 30, 2010, 8:07 AM

Градът на самотните дни 

  Poetry » Phylosophy
677 0 2
Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци,
пътуват към дом непознат.
Дом на надеждата, далеч от премеждията,
далеч от духовния глад.
Закотвени призраци чертаят в просторите
своята грешна съдба.
Завихрят вълните, катурват гондолите
и с вопли изчезват в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??