Градът, където е морето -

град от самота,

където чайките в небето

са разперили крила...

Място, на което бях самичка на света

и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...

Вятърът свистеше всеки ден,

донасяше ми спомени от друг живот,

в замяна взе душата ми в плен

и се превърнах в робот...

Морето сълзите ми изпи,

макар да бяха те солени -

сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...

Вятърът не стихва - вее,

заедно със моето сърце последна песен пее...