Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели,
котакът отсреща призивно мяука,
но вятърът зимния хлад е донесъл и
самотна гугутка се гуши в улука.
Замалко поспира се в клюки унесена
отвън под прозореца сврака бъбрива,
уж златна и топла бе късната есен, а
дъждецът сълзлив май варака отмива... ...