ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма.
Врата таксито тръшна под носа ми.
Стовари ме в квартал без гласна буква.
Обул огромни, тракащи налъми,
сархошът луд приклекна, незакусвал.
Кварталното кръчменце беше тъмно.
Кръчмарят гръмко хърка до жена си.
Навярно и по хълмовете стръмни ...