Графомания
Ти пак се катериш
в духовната сфера -
напъвайки Ум като впряг
от хилави мисли,
с които премерваш
Изкуството - сякаш е хляб!
Теглилката крива -
дори те опива...
Твориш ли,замесвайки стръв?
Големите риби
не хапват ни рими,
ни проза, ни простия хъс.
Торбата е празна...
Това не те дразни.
Дори акапелно звучи.
Натруфена с думи,
фантазно безумна,
мелодия - с поза на гид!
Как трябва да може;
Живота да сложиш
в калъпа на сложния Ден?
Това е въпросът
пред напъни боси,
чиято вина си поел!
Изкуството, братко,
горчиво и сладко -
крещи ни: - Виж,царят е гол!
Достойните дрехи
с душата се мерят...
и Автора правят - Герой!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви за изразените позиции по темата!Мисля,че всеки вид творчество не трябва да бъде самоцелно,а да дава отправна точка за размисъл и да учи сетивата на хората на едно по-ново и позитивно възприятие на живота.В този смисъл всеки носи отговорност за стойността на това,което прави достояние на другите.
-
Да, забравих да добавя самочувствието и то такова, все едно са родили Омир, докато дописват Илиадата.
Вярно е, че човек се учи цял живот, но тази нагласа липсва у този тип писачи. Абе, точно фитнес си е. Или друг зор, някакъв... -
Иринче, и аз се изумявам, но не толкова от неумението (всичко се учи), а от самочувствието и самоизтъкването, а също и от писането, за да се пише. Нещо като фитнес, спорт.
-
Преди да се пръкна в тези среди, нямах представа колко много хора пишат на всяка цена. Направо изумително. Още по-интересно ми стана колко млади човечета са се ориентирали към писането, без дори да имат хабер от това или да са прочели два реда на кръст. Редят милите наслагват, бършат, мажат и се сополивят, като че ли от това зависи животът им. Възможно е да е вик за помощ, самота, апел да им се обърне внимание или просто поетчетата и поетесите да са по-атрактивни като потенциални любовници. Бих им казала само:
Бебчета, живейте си живота, реалният. Ние сме абсолютен въздух под налягане!🌬 -
Петър ме доведе тук и не съжалявам. Направо е супер! Страхотно!
-
Понеже не открих превода, ще карам по памет:
“Поема ли да пиша днес,
на прием ли да ида?...”
Това е от “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, в превод на Веселин Ханчев.
Изкуството си служи с различни средства, за да изрази идеи, чувства и настроения. Но за да правиш изкуство, трябва да имаш потребност от това, не нужда, по нужда се ходи знаем къде, и там понякога мирише зле.
👍😊 -
Браво! Много ми допадна!
-
Силно и ритмично, хареса ми!
-
Чудничко!
-
Благодаря на всички за съпричастието към тази тема!Радвам се,че Ви е докоснала!
-
Силно! Поздравления!
-
Много е силно, Марго!❤️ Песенно!Поздравления и от мен!😃
-
Невероятен ритъм! Поздравления!
-
Много ми хареса!
-
-
То изкуството е хляб, но ако го ровиш само за удоволствие без капка уважение отива за храна на "акапелните напъни боси", а думите може да ги преживяш докато си жив -там е клопката.
-
И на мен много ми хареса!
-
Поздравления за творбата ти, Маргарита!
Много ми хареса! Пожелавам ти успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
