Тези дни безделнича... Скатавам се...
Много важно! Всички са така...
Като котарак ленив изтягам се
и не чувствам никаква вина.
Работата... Тя е за ахмаците...
Да се трепят колкото си щат.
Стига им, че пълни са стомасите...
Две като ударят са рахат...
Но боде ме меката постеля
от сатен и първокласен пух...
Граховото зърно ме изнервя -
докъде ще стигнем в този дух?!