В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е.
Редът е мой в нощта
да бъда до браздата.
Снажен силует на часовой
издига ръст сред тъмнината.
Измокрен от планинския порой,
снегът замрежва зорките очи,
в ръцете стиска празен автомат, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up