Тази вечер Луната е остра –
милостиво ребро Адамово,
в синьо – оголен остров.
Огризки от райски ябълки.
Луната отключва митове,
после крие ключа в пазва.
Белези в грешен иврит
безгрешно греха пазят.
Млечен е пътят. Без свършек.
Гравитация. Камъни няма.
Усмивка е последният къшей,
който преглъщаш. Рана е.
Няма хълм. В деколтето лунно
търсиш център за кръста си.
Откриваш душа – без струни.
И посягаш. С кал по пръстите.
© Даниела All rights reserved.
" Усмивка е последният къшей,
който преглъщаш. Рана е."
Труден за преглъщане стих.
Ще си го чета до просветление.
Сега само ще помълча...
Поздравления, Данда!!!