ГРЕБЕН

Sep 16, 2006, 5:09 PM

Poetry

974 0 2

Старостта ме натъжава.
Колко са
стъпките ти
от леглото до вратата,
маминке?

Ти, която
си била красавица,
днес не можеш
да намериш
гребена си.

Без да си отчаяна,
си казваш:
“Чакам тази смърт
да ме разреше.”

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-09-17T09:51:08+03:00

Силни и докосващи са думите... Поздрав!
bogpan (Божидар Пангелов)

2006-09-16T17:22:21+03:00

Важното е че, няма отчаяние...и смърт няма, Павеле. Вече, вписано в Словото! С толкова нежност.

ГРЕБЕН

Свързани произведения

Comments

Random works