Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Jan 7, 2022, 11:25 AM

Грее Бог в невинните души 

  Poetry » Other
511 4 11

Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.

 

Сам съм, нямам братя и сестри,
гуша се в кашона – живот кучи.
Сняг вали, студено е дори,
не очкавам чудо да се случи.

 

Улица, гълчава и коли,
кой носле ще смее да покаже?
А от глад стомахчето боли,
трудно ми е да скимуцам даже.

 

Някакви хъшлаци вън гърмят,
леден вятър с ужас ме обгръща.
Туй ли е човешкия ви свят
и защо си нямам своя къща?

 

Изведнъж в кашона притъмня,
нощ ли е? Треперя от умора.
Мънички ръчички, топлина,
слабичко момченце, още хора...

 

Под палтенцето се мушнах сам,
топличко е, сякаш не е зима.
Мъничък съм, много и не ям,
дом ми трябва – само да ме има.

 

Малкото момченце ме теши
и отваря то небесни двери.
Грее Бог в невинните души,
чудото... само ще ги намери.

 

 

 

 

 

 


 

 

 


 

 

 

 

 

 



 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Много тъжно, Наде!
  • Поантата за Бог в невинните души е просто прекрасна!
  • Тъжно е, когато човек се чувства като кучето на крайния квартал...
  • Разкъса ми сърцето, Наде!
    Вчера поплаках на "На едно и хиляди кутрета..." на Владо... Добре, че твоето е с хубав финал. Тези ангелски душички не бива да страдат...
  • Писанието е по действителен случай, а съседът, който има четири дечица сега си има и кутре. Тук днес е Коледа, сурвакарчета имах с него цели пет.
  • Много е хубаво, Наде!
    Все повече хората се озлобяват и карат животинките да страдат.
    Дори онзи ден, момче с кола прегази и осакати едно куче, просто за кеф и удоволствие!
    Но този стих и финалната част, ме карат да вярвам в доброто!
  • На фона на целия този объркан свят, животинките и децата се оказват единствените нормални същества, чиито души огрява самият Бог! Прекрасно е това което си сътворила, Наде! Прекрасно!
  • Мило и трогателно за едно сиротно куче и едно добро дете. Напълно съвпада с идеята на конкурса " Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно".

    "Малкото момченце ме теши
    и отваря то небесни двери.
    Грее Бог в невинните души,
    чудото... само ще ги намери."

    Любимо ми стана това красиво и мъдро четиристишие
  • Много трогателно! Представих си го като картина.
  • Понеже страшно много обичам кучета, та се натъжих, но щом намерило подслон, как да не повярваш в чудеса! Хареса ми Наде!
Random works
: ??:??