Стоя в стаята сама
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи,
спомням нашите мечти,
и питам се сега на глас,
кой сгреши... ти? Или пък аз?!
Лятото ли ти забрави
или аз дълбоко те намразих?
Ти помниш ли как любовта
без да пита връхлетя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up