Колко време със тебе изгубих
и сълзи за тебе пролях,
колко чувства на вятъра хвърлих,
сляпа и наивна бях.

Как вярвах на всички твои лъжи
и всяко твое обещание,
как за всичко отговор имаше ти
и винаги намираше оправдание.

Как не разбрах, че си грешка в живота ми,
как сега да те мразя не мога!?
Ти носиш болка в нощите и дните ми,
но твоята любов отчаяно очите ми молят.

Ти бе всичко в живота ми,
но от мен отиде си пак,
и този път завинаги,
няма връщане вече назад.

Нищо за теб не съм била,
не струваха нищо моите чувства.
Бях поредна авантюра -
както всяка друга.

И този път си тръга
без думи, както преди,
гордостта си не преглътна
"сбогом" да кажеш дори.

Защо така постъпи?
С мен защо се подигра?
Как толкова пъти
лъжовни думи шептя?

Вярвах в теб, за тебе умирах,
не чувах думи хорски, но истина били,
а аз това не виждах,
само за тебе имах очи.

Всичко свърши! Как това да приема?
Как да повярвам, че всичко било е игра?
Нима нищо във тебе не трепна?
Нима поне веднъж не почувства вина?

Животът ми опропасти,
но сълзи нямам вече да плача,
над мен не се смили -
ограби и опустоши душата!