Mar 5, 2016, 7:48 PM

Грешка 

  Poetry » Other
336 0 1

Вървя по улицата, гледам жена

с дълга коса и походка красива.

И нали е в гръб, аз се припознах,

смутих се, а тя изглеждаше щастлива.

И така вървях и се усмихвах

на своята неволна, палава грешка.

Не издържах и с глас като прихнах

хората се чудеха, каква е тази смешка.

А те не знаят, че преди малко

аз я докоснах и извиках по име.

И тя се усмихна, ех, колко жалко

каза ''Имате грешка, господине''.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??