Грешка

Jan 19, 2008, 10:02 PM

Poetry

801 0 5

На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас...
Застинал в вятъра на вечността.
Във час...
Отровен в желанието на нощта.
Заспах...
Копнеейки за вик раздран.
Живях...
Самотен насред подивяла сган.
И ето ме накрая,
тук, сега...
Като закъсняла ласка мека
тичам напосоки в пустошта...
Моля се безбожно и горещо след сляпата следа.
Моля те! Върни се! Ах, как не исках да греша...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Lusi12345 (Людмила Зарева)

2008-01-20T06:56:15+02:00

И на мен ми хареса,интересно наистина!
Доротея (Маргарита Дянкова)

2008-01-19T22:55:46+02:00

Много интересен стих!Отдавна не бях чела такъв интересен стих. Браво, Василе!
3y3ka (Зузка)

2008-01-19T22:25:10+02:00

Хубав стих!!!
БРАВО!!!
lips_of_angels (Ем)

2008-01-19T22:22:32+02:00

страхотно!много ми хареса!браво!
teda_gr26 (Теодора Пенева)

2008-01-19T22:19:53+02:00

Харесва ми..разтърсващо е

Грешка

Свързани произведения

Comments

Random works