Стая, дим, угаснала свещ,
аз, ти, горим в адска пещ...
Адът, създаден от твоите лъжи,
този, за който ключа носиш ти.
Обиди, кавги, пищящи от болка очи,
аз, ти, толкова близо, толкова сами...
Крещя на ум, дълбаеш в моята душа.
Болка нетърпима... Вместо вино, сипи ми отрова.
Търсиш разбиране, а аз - закрила...
Аз, ти, толкова желания, толкова самозащита...
Искаш сърцето си в златен поднос да ти даря,
то е в теб, ти ми го отмъкна насила. ...