Feb 11, 2008, 3:51 PM

Грешна 

  Poetry
1286 0 22
Спрях пред теб тревожна и измъчена.
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено,
би трябвало без думи да говори.
Над пламъците жегави на свещите
душата ми във теб да се разтвори.
Би трябвало да плача от безсилие.
От тръпнеща молитвеност да гина.
Пред теб да съм разголена и никоя...
В началото на пътя неизминат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Random works
: ??:??