Грешни мисли в Свята нощ...

Екзистенциално

1.

З а га д к а т а:  на своето създаване

едва ли някога ще проумеем!...

Дълбаем в микрокосмоса...Надяваме се...

Вселената?...Надничаме и в нея...

Но Тайната не можем да разнищим.

защото Разумът ни властен е Живота

да върне пак във Бездната на Нищото,

но няма сили да го сътвори отново...

А и Богове- отдавна вече няма!...

Какво да правим, кой да ни покаже,

без Вярност да поиска във замяна:

Душите ни и Любовта ни даже ?...

 Един Залез

2.

Виж: Залезът е с аромат на спомени

и Вятърът се е превърнал в облаци,

инстинктите са птиците  подгонили,

а Човекът, който в Залеза загледан,

там яростно със спомените спори:

съм аз навярно- тъжен и проблемен...

Пожелание

3.

П о  н е ж н а т а  т р а д и ц и я:

когато те целуна

бъди Жена и Жрица

на моето Безумие!...

От твоя Храм Причастие

смутено да приема

и пожелая щастие

за тебе и за мене...

За вината

4.

Във нощите: когато

да заспиш не можеш

и мислите в главата

с въпроси все тревожиш,

о  не търси вината

безсмислено е вече-

преминем ли Оттатък

ще имаш цяла Вечност,

в която да докажеш

аз колко съм виновен...

... Ще има време даже

и да грешим отново!...

Закачка

5.

-Не си играй със огъня момиче

ще изгориш в разпалената жар!...

      -Ще си играя пък, защото те обичам,

       а топлината ще ти дам във дар!...

Perpetuum mobile

6.

Когато:  със тебе започва Денят-

Светът е за радост създаден,

но  минали заедно в общия път

денят ни не свършва със Залеза,

 защото смутено пристига Нощта

 и своите тайни изящни

 открехва ни хитро- една по една,

 и във  Новият ден ни препраща...

 ... Така се завърта това колело

 (по-нежно от него не зная),

 в което въртим се без отдих, а то:

 е Великото Тайнство до Края...

Коста Качев,

2007.