Скръбни длани се простират към решетката,
жални викове отекват о стените,
ще намери ли спасение от клетката,
във която е заключила мечтите?
Мрак чете се, и агония, в очите и,
от сълзи пресъхнали, но суша не видели,
ще намерят ли лъчи от Слънце дните и,
с прах покрити, от печала посивели?
А лицето и, изпито и блуждаещо,
ще открие ли целувката, усмивката,
в общество от камък, грубо и нехаещо,
ще я стопли ли на обичта завивката? ...